Постинг
24.07.2016 21:32 -
Планини
Автор: svetovurtene
Категория: Лични дневници
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2016 21:34
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.07.2016 21:34
Обичам планините. По някакъв начин ми напомнят за живота. Винаги има по-леки и по-тежки преходи. И от теб зависи какъв маршрут ще избереш. По който и да тръгнеш обаче никога не е винаги равно или без изкачване и спускане. След изкачването следва спускане и пак изкачване, и пак спускане...понякога до върха, понякога спираш преди него. А понякога избираш да не стигнеш до него заради някой или нещо. Всички житейски избори са там и трябва да си наистина подготвен за дългите преходи иначе оставаш в подножието или спираш по средата на пътя и се връщаш. Има моменти, когато слизането е по-трудно от качването, има и такива, в които мислиш, че вече си се предал, когато намираш сили в себе си и просто изкачваш проклетия връх, за да установиш, че поговорката "На върха е ветровито" не е само метафора. Планината никога не лъже, тя обича смелите, но не безрасъдните, тя харесва хората, но обича човеците. И след всеки нов преход откриваш нещо ново за себе си, учиш, изследваш, влюбваш се, живееш.
Обичам планините. По някакъв начин те и живота са свързани. Каляват и разширяват кръгозора. Ако имаш очи да ги видиш, чудесата те очакват...Никога не е късно за още един преход...
Обичам планините. По някакъв начин те и живота са свързани. Каляват и разширяват кръгозора. Ако имаш очи да ги видиш, чудесата те очакват...Никога не е късно за още един преход...
Няма коментари